Гледаш дъщерята, а като че ли виждаш майката. И двете, и голямата дъщеря, и майката били толкова груби, надменни, завистливи и зли, че всички хора – и познати, […]
Имало едно време един обущар. Той бил беден и нямал пари. Накрая толкова обеднял, че му останало само едно парче кожа за чифт ботуши.
Налапа кура на внука си и лицето му засия от задоволство. Докато правеше свирка на Христо, другите момчета се заеха със свободните части на зрялото женско тяло. Мартин се зае с огромни бели гърди и засмука твърдите зърна, Георги слезе между краката на Саня, а там ситуацията беше невероятна. Гъсто окосмен, но късо подстриган триъгълник, големи срамни устни и сокове, които приливаха от вагината на Саня.
Саня се шокира още повече. Тя изгледа внука си от горе до долу и спря погледа си на изпъкналия му напред член, който напираше под хавлията.
Ясен тръгна по стъпките на вярата, която в разделния ден изглеждаше на Демия
сякаш кръв не течеше във вените й, доближи я и я хвана за ръката. Саня се обърна и се
да си тръгнат, пълниха менци и оставяха армагани в благодарност. От дърветата около
- Искам да ме чуете внимателно! Край на игрите, искам да си свършите работата! Заставате един зад друг.
- С какво ще помагаш, тук с компютър не става, най-много да се контузиш...
Тогава и в източна Швейцария имах престой, но там не съм имал подобни срещи и разговори.
Цяла седмица работили на строежа два крана. А когато дошъл почивният ден, решили да тръгнат от града до високия хълм, край синята рекичка, на зелената полянка да си починат.
Явно отново я докоснах с това, защото като легнахме да си почиваме, започна да ми прави от нейния страхотен масаж – просто пипа вълшебно, изключително приятно е.
Той бил такъв лентяй, че можел да спи цял ден. В това време покрай него пропълзял бръмбарът Разкази за Саня Уйлям. – У-ух, това е легло! Каква прелест! Пропълзял на […]
Товарим ги тия неща със зор, че бай Данчо не може да вдига тежко, а отделно отскубнатите корени домати и други отпадъци от градината и тях, Ели се задава, водейки един доста як сив кон, а бай Данчо каза: